Маршрут 666 - Страница 91

Човекът си пое въздух и кимна:

— Копелето ме прасна в корема, но жилетката свърши добра работа.

— Покажете се! — гръмогласно изрева Милър.

Отговориха му нови два камъка, които се стрелнаха през лъчите на прожекторите като пещерни прилепи. Единият отскочи от пода и потъна в прахта, а вторият изтропа по щита на лейтенанта. От дулото на оръжието му излетя късо пламъче, последвано от гръмотевичен тътен. Гумените сачми откъртиха десетки ситни камъчета от тавана на тунела.

Замръзнала на място, Хейуърд чакаше ехото да заглъхне. Мъжете около нея притеснено пристъпваха от крак на крак. Не, това не е начинът, мрачно си каза тя.

— Къде са се наврели гадните копелета? — изригна Милър, без да се обръща към някого.

— Лейтенант, трябва да се размърдаме, веднага! — извика Хейуърд.

В следващия миг във въздуха започнаха да свистят най-различни нападателни оръжия — бутилки, камъни, всевъзможни боклуци. Редиците на ченгетата се люшнаха, над главите им се вдигна гора от щитове.

— Лайна, мамка му! — изкрещя някой. — Копелдаците ни замерят с лайна!

— Спазвай реда! — ревна Милър. — В каре, по дяволите!

Хейуърд се обърна да потърси Карлин, но в същия миг някой до нея отчаяно простена:

— Господи Исусе!

Обърна се и краката й изведнъж омекнаха от ужас. Зад гърба им настъпваше огромна армия дрипави бездомници. Засада. Добре планирана и отлично осъществена. Подскачащите лъчи на прожекторите не даваха възможност за преценка на силите на врага, но тя имаше чувството, че са стотици. Огромна, ревяща от ярост тълпа, размахала над главите си криви железа и тояги.

— Назад! — викна Милър и се прицели в нападателите. — Потърсете укрития и стреляйте!

Екна кратък, но мощен залп, тунелът закънтя. Хейуърд ясно долови противния звук от съприкосновението на гумените куршуми с човешка плът. Няколко от къртиците на първа линия изкрещяха от болка и се свлякоха на земята. Пръстите им трескаво заопипваха дрипите, търсейки огнестрелни рани.

— Дръжте свинете! — изрева някакъв тип със сплъстена бяла коса и хищен блясък в очите. Дрипавата тълпа се люшна напред. Милър изкрещя няколко противоречиви команди и се шмугна сред групата униформени. Екнаха нови изстрели, лъчите на фенерчетата продължаваха да тичат по тавана на тунела и никой не беше сигурен дали е уцелил. Къртиците нададоха див рев, космите по тила на Хейуърд настръхнаха от ужас.

— Мамка му! — простена тя, когато авангардът на дрипльовците се сблъска с униформените.

— Оттатък! — извика някой. — Нападат и от другата страна.

Тресна счупено стъкло, настъпи мрак, прорязван от пламъчетата на изстрелите, тунелът се изпълни с крясъци и стенания. Застанала неподвижно сред полудялата тълпа, Хейуърд напразно се опитваше да възстанови ориентацията си в мрака.

Внезапно някаква мазна длан се плъзна между плешките й и бързо я извади от вцепенението. Пусна щита, сграбчи ръката и рязко я извъртя. Нападателят прелетя през рамото й и се просна на земята. В следващия миг ботушът й потъна в корема му. Човекът изрева от болка, но гласът му потъна в невъобразимия хаос. От мрака изскочи друга сянка и тя механично зае позиция за отбрана — леко приклекнала, прехвърлила тежестта си назад и протегнала напред присвитите си ръце. Направи лъжливо движение, след което кракът й се стрелна и повали нападателя със силен страничен удар.

— Браво, малката! — възкликна с уважение Карлин, внезапно изникнал до нея.

Над тунела се възцари пълен мрак. Без светлина бяха обречени. Хейуърд напипа сигналния заряд на колана си и бързо дръпна висящия от него фитил. Тунелът се озари от ярка оранжева светлина, под която ясно се видя колко сериозно е положението им. Строят на полицаите отдавна беше нарушен, край стените ожесточено се биеха разпокъсани групички. Тълпата дрипльовци беше огромна, притискаше ги от двете страни на тунела. Тихото изпукване до нея доведе до ново оранжево сияние. Карлин беше проявил съобразителността да последва примера й. Вдигнала факлата високо над главата си, Хейуърд се опитваше да измисли нещо, за да овладее ситуацията. Милър никакъв не се виждаше. Тя вдигна щита, измъкна палката от кожената халка и предпазливо тръгна напред. Насреща й скочиха двама дрипльовци, но точните и добре премерени удари на палката ги принудиха да се оттеглят. Внушителната фигура на Карлин с щит и палка в ръце я пазеше откъм фланга. Беше наясно, че повечето от обитателите на подземията са недохранени наркомани, който не разполагат с достатъчно физически сили. Сигналните заряди до голяма степен неутрализираха първоначалното им превъзходство, но заплахата не беше отминала, тъй като бяха безброй.

Към тях се присъединиха и други полицаи. Всички заедно се отдръпнаха до една от стените и организираха кръгова отбрана с помощта на щитовете си. Хейуърд отчете сравнително малобройната група на нападателите в тила им, която бавно се смесваше с онези, които ги бяха атакували фронтално. Основната маса полицаи успя да се прегрупира и бавно, но неотклонно започна да изтиква нападателите към желязната стълба. Дрипльовците отстъпваха, но продължаваха да ги обстрелват с гора от камъни. За да се измъкнат оттук, трябваше да изтикат смърдящата армия към някой от по-горните етажи.

— След мен! — викна Хейуърд. — Притиснете ги към изхода!

После се втурна към десния фланг на врага, опитвайки се да избягва камъните й бутилките, които полетяха към нея. Полицаите я последваха, а скитниците заотстъпваха към вътрешността на тунела. Измъкна пистолета си и стреля над главите им. Това предизвика паника сред тях, дъждът от летящи предмети се разреди. Изглежда запасите им привършваха. Крясъците и ругатните продължаваха да изпълват тунела, но бойният дух на тълпата видимо спадаше и тя с облекчение видя как първите бездомници обръщат гръб на полесражението и панически хукват да бягат.