Маршрут 666 - Страница 128

128

— Но част от семената ще преминат през отводнителните канали, а оттам в Хъдзън и в океана, доктор Фрок — намеси се Марго, полагайки върховни усилия да овладее гласа си. — Веднъж попаднали там, солената вода ще активира вируса и той ще се разпространи в цялата екосистема. Вие давате ли си сметка как ще се отрази това на хранителната верига?

Именно това е идеята, скъпа Марго. Не отричам, че това е крачка в неизвестното бъдеще на еволюцията. Но ти си биолог и несъмнено си даваш сметка, че човешкият род дегенерира. Той е загубил еволюционната си жизненост и адаптивните си способности. По силата на обстоятелствата аз съм инструментът, който ще му върне тези качества.

— А къде по-точно възнамеряваш да скриеш дебелия си задник по време на потопа? — враждебно попита Дагоста.

— Вие несъмнено сте стигнали до самонадеяното заключение, че благодарение на тази малка екскурзия вече знаете всичко за подземния свят — презрително се усмихна Фрок. — Но повярвайте ми — подземният Манхатън е много по-обширен, по-страховит и по-прекрасен, отколкото можете да си представите. Аз съм го обхождал надлъж и шир, наслаждавайки се на чудотворното си прохождане. Тук не се налага да стоя обездвижен, както го правя горе. Открих естествени кухини с невероятна красота. Древни тунели, използвани от холандски контрабандисти още в колониалните времена. Уютни малки местенца, където всички можем да се подслоним, докато водата следва пътя си към океана. Тях няма да ги откриете на картите си. Именно там ще се приютя в компанията на децата си, докато милионите кубици вода отнасят в океана добре узрелите семена на Lilicae mbwunensis. А когато всичко свърши, ние ще се завърнем в прясно измитите си владения, за да се насладим на останалите тук плодове. Разбира се, и за да дочакаме настъпването на онова, което аз наричам дисконтинуитет на холоцена.

Марго гледаше някогашния си професор с невярващ поглед, а той й отвърна с лека усмивка — арогантна, хладна и отчуждена, натежала от самоувереност. Май не подозира за заложените експлозиви, изведнъж си помисли тя.

— Това е положението, драга моя. Логичен завършек на моята теория за частичната еволюция. Реовирусът — или това, което наричате „Гланц“ — ще бъде заложен в самата основа на хранителната верига, използвана от всички живи същества. Не мислиш ли, че е логично именно аз да бъда двигател на този процес, негов активиращ агент? В сравнение с него масовото измиране на динозаврите ще се превърне в незначителен елемент от хода на еволюцията. То е дало зелена светлина на развитието на бозайниците, но нищо повече. Ала кой може да предскаже до какво ще доведе предстоящата промяна? Мисля, че възможностите й са вълнуващо невъобразими!

— Вие сте болен човек! — промълви Марго, усетила как сърцето й се свива в мрачно отчаяние. Изобщо не беше допускала, че Фрок е страдал толкова дълбоко от неспособността си да ходи. А това се оказа тайната му фикс идея, накарала го да се обърне към репродуктивния потенциал на вируса, поразил по жесток начин онзи нещастник Кавакита. Същевременно очевидно не си даваше сметка за психогенните му способности. Никога няма да разбере, нито да повярва, че управлявайки въздействието на препарата върху физиката на човешкия организъм, той на практика е активирал способността му да развива и стимулира всевъзможни мании, да вади на бял свят дълбоко скрити кошмари, да предизвиква агресивност. Вече беше убедена, че никакви уговорки и дискусии не могат да го накарат да се осъзнае.

Процесията продължаваше бавното си движение по посока на казаните. Докато отпиваха от чашите си, Бръчкавите се разтърсваха под широките си наметала — от наслада, а може би от болка. Марго не беше в състояние да определи кое от двете.

— През цялото време сте били наясно с нашите ходове, нали? — обади се Пендъргаст. — И все едно сте ги направлявали…

— В известен смисъл наистина е така — кимна възрастният професор. — Подготвил съм добре нашата Марго и през цялото време бях убеден, че и без моя помощ ще се справи. Като отчетох и вашата лична съобразителност, взех мерки за необратимостта на решението за източване на резервоара. А след като открих, че сте простреляли едно от моите деца, решението ми стана още по-категорично. Признавам, че идеята да използвате онези жалки водолази беше разумен ход от ваша страна. За щастие, децата ми вече бяха тръгнали за настоящата тържествена церемония и пътьом ни освободиха от нежеланото им присъствие. — Той премигна. — Същевременно, като имам предвид високата ви интелигентност, аз съм доста изненадан от идеята ви да слезете тук и да се опитате да ни победите с жалките си оръжия. Без съмнение не сте преценили правилно числеността на моите деца, а и още доста неща.

— Според мен във вашата история има един съществен пропуск, докторе — подхвърли с преднамерено равнодушие Марго.

Фрок заинтригувано пристъпи към нея и тя моментално се смути. Пъргавата походка на доскорошния инвалид я разконцентрираше. Пое глътка зловонен въздух и продължи:

— Според мен именно вие сте убили Кавакита, а след това сте захвърлили тялото му тук, вероятно за да изглежда просто като поредната жертва.

— Сериозно? — усмихна се Фрок. — И защо, ако смея да попитам?

— По две причини — продължи с укрепнал глас Марго. — Сред развалините на лабораторията успях да открия част от дневника на Кавакита. От бележките му е видно, че е бил разяждан от колебания, особено по отношение на тиоксина. Според мен се е досетил за въздействието на солената среда върху реовируса и е решил да унищожи всички растения, преди да ги пуснете в Хъдзън. Очевидно е успял да съхрани някакви останки от съвестта си, въпреки тежките физически и психически деформации.

128