Попипа рефлектора на фенерчето, прикрепено към главата му, нахлузи втората ръкавица и се качи на палубата.
Командир Рачлън прекъсна разговора си с кормчията и се обърна.
— Къде ти е боята, по дяволите? — изръмжа той. — И защо се забави толкова?
— Екипировката е малко по-различна от тази, с която съм свикнал, сър.
— Имаш на разположение цялото време на пътуването, за да свикнеш и с тази! — отсече командирът.
— Тъй вярно, сър.
Рачлън кимна на тюлена, който се навърташе наблизо:
— Оправи го, Донован.
Онзи пристъпи към Сноу и мълчаливо започна да маже страните и челото му с черна и зелена боя.
Командирът вдигна ръка и останалите тюлени се струпаха около картата, която разгъна на коленете си.
— Значи влизаме през главния утаител, който се намира над Западния страничен. Присъстващият тук полицай Сноу твърди, че това е най-краткият път. — Показалецът му се плъзна по картата. — Стигаме първия преливник и вървим по установения маршрут до мястото на разклонението. Там е сборният ни пункт. Екипи „Алфа“, „Бета“ и „Гама“ поемат по тези три тунела. Аз ще водя „Алфа“, а Донован и Сноу са „Делта“ и ще ни пазят гърба. Въпроси?
Сноу имаше няколко, но предпочете да си държи устата затворена. Кожата го смъдеше от допира на грубите ръкавици на Донован, а дебелият пласт боя вонеше на гранясала лой.
— Влизаме, поставяме зарядите и излизаме — продължи командирът. — Лесно и бързо, като на обикновено учение в базата. Експлозиите ще запечатат долните отводнителни тунели, които се вливат в Западния страничен. Втори наш отряд ще влезе в системата откъм улицата и ще я запечата отгоре. Големи професионалисти, няма що… — Изпод маската му долетя презрително сумтене: — Ако щете вярвайте, ама ме посъветваха да използваме ПНВ…
— Какво е ПНВ? — вдигна глава Сноу.
— Прибор за нощно виждане, драги. Но я се опитай да го нахлузиш върху маската! — Рачлън се извърна и с отвращение се изплю през борда: — Нямаме страх от тъмнината, нали? Ако някой или нещо реши да ни нападне — добре дошло. Е, нямаше да е зле да видя чия кратуна го отнася, но няма как…
Стана и огледа хората си:
— Добре… Хастингс, Клептън и Бийчъм, вие сте авангард. Всеки екип сам определя кой ще носи оръжията. Зарядите се падат на Лоренцо, Кемпиън и Донован, аз ще помагам. Подгответе се за доста килограми, защото съм взел и резервен запас. Оръжие през рамо! — изкомандва в заключение той.
Сноу изчака мъжете да преметнат автоматите си и тихо попита:
— Ами аз?
— Не знам — обърна се Рачлън. — Какво ти?
Сноу замълча за миг.
— Бих желал да помогна с нещо…
Командирът го изгледа втренчено, после по устните му пробяга лека усмивка.
— Добре, назначавам те за лампа.
— Лампа ли?
— Лампа — потвърди командирът. — Бийчъм, я хвърли оня комплект! — Улови във въздуха раницата от непромокаема гума и я окачи на врата на Сноу. — Няма да се разделяш с нея, докато не излезем навън!
— Имам нужда от оръжие, сър.
— Дайте му нещо — разсеяно се разпореди Рачлън и му обърна гръб.
Сноу усети как в корема му потъва приклада на тежък харпун и мълчаливо го преметна през рамо. Отзад се разнесе тихо хихикане, но той не му обърна внимание. Зад гърба си имаше купища простреляна риба, най-вече в Морето на Кортес, но за пръв път виждаше толкова голям и откровено смъртоносен харпун като този, оборудван с огромни, увити с експлозив стрели.
— Да не вземеш да гръмнеш някой крокодил — обади се за пръв път Донован. — Нали знаеш, че са под закрилата на закона…
Шумът от двигателя заглъхна и катерът акостира до бетонния кей на пречиствателната станция. Сноу погледна огромното съоръжение и сърцето му се сви. То бе напълно автоматизирано и се предполагаше, че е последна дума на техниката, макар да бе чувал да се говори, че откак е пуснато в експлоатация преди пет години, създава само ядове. Помоли се Богу да е бил прав, когато предложи да влязат през утаителя.
— Не трябва ли да ги известим за пристигането си? — попита Сноу.
Рачлън го изгледа развеселен.
— Отдавна сме се сетили затова. Направихме го, докато ти се обличаше. Очакват ни.
Спуснаха стълба и мъжете бързо се изсипаха върху кея. Сноу направи опит да се ориентира. Разпозна мястото. Контролната зала бе в съседство. Групата го последва нагоре по метална стълба и после покрай цяла редица изпарители. Над тях висеше облак от воня на метан и помия. В края на редицата Сноу спря пред яркожълта врата, която се открояваше на фона на сивите стени. Червена табела предупреждаваше с големи букви:
Рачлън го отмести с ръка и ритна вратата. Зад нея се разкри тесен циментов коридор, осветен от ярки флуоресцентни лампи, зави басова сирена.
— Мърдай! — лаконично заповяда командирът.
Сноу ги поведе нагоре по стълба, която стигаше до етаж с надпис КОНТРОЛЕН ЦЕНТЪР. Тук се намираха няколко врати с магнитни гнезда за карти на стената до тях. Рачлън вдигна крак пред най-близката, но после промени намеренията си и леко я побутна. Вратата се оказа отключена.
Зад нея се разкри просторно, ярко осветено помещение, в което вонеше на преработени отпадъци. По протежение на стените проблясваха контролни табла и регулатори, а пред тях на високо столче стърчеше фигурата на единствения дежурен. С разрошена коса и подпухнали очи, той имаше вид на човек, когото току-що са събудили от дълбок сън. Той погледна телефонната слушалка в ръката си и стреснато промърмори:
— Няма да познаете кой се обади! Боже милостиви, та това беше самият заместник-директор на…